ЗАЩИТА СРЕЩУ КОНСТАТИВЕН НОТАРИАЛЕН АКТ, ЗАСЯГАЩ ЧУЖДИ ПРАВА

Констативният нотариален акт удостоверява принадлежността на правото на собственост, но сам по себе си не създава такова право. Когато с акта се засягат правата на друго лице, то разполага със защита по съдебен ред. В юридически смисъл констативният нотариален акт не се обжалва непосредствено пред нотариуса или пред по-горестоящ орган. Защитата се осъществява чрез предявяване на положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу лицето, което се ползва от акта. С иска се претендира съдът да признае, че ищецът е собственик на целия имот или на съответната идеална част от него. Наред с това се прави искане за отмяна или изменение на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Искането по чл. 537, ал. 2 ГПК не представлява самостоятелен иск, а законова последица от уважаването на иска за собственост. Такава защита е приложима и при спорове между сънаследници. Ако един от наследниците се е снабдил с констативен нотариален акт за целия наследствен имот, това не погасява и не отнема автоматично правата на останалите наследници. Всеки засегнат сънаследник може да поиска да бъде признато правото му на собственост върху полагащата му се идеална част. Той следва да докаже наследственото си право и обстоятелствата, които опровергават признатото с нотариалния акт право на ответника. При уважаване на иска съдът отменя нотариалния акт изцяло или частично – до размера на признатите права на ищеца. По този ред подлежат на отмяна само констативните нотариални актове, а не нотариалните актове, с които са извършени сделки.
Ако и Вашите права са засегнати с такъв нотариален акт, то ние сме на Ваше разположение.